Малко селце в подножието на планината. Ражда се момиченце. Никой не подозира, че то притежава една Сила... която ще кара много хора да тръпнат... от вълнение. .................................... Момиченцето вече било жена. Отишло в столицата, намерило своя мъж, родили им се две деца. Щастливи били. Тя имала таланта да пише стихове, които можели да накарат и мъртвец да стане от гроба си. Била известна, обичана и търсена. Но времената се променили. Наложило се Тя да се върне в родното си мъничко градче. И там намерила... ..................................... Когато била девойка, сънувала сън. Странен сън. Седяла в някакъв бар, зле осветен, почти без посетители, с едно раздрънкано пиано в края на голямото като хале помещение. Пиела текила. Знаела, че вече е изпила много текили, с много лимони и с много сол. Барманът й бил познат и знаел, че тя държи на много пиене, затова само й правел компания, бърборейки философски и наливайки поредната поръчка. Отдавна се бил отказал да я сваля, защото тя имала славата на непристъпна, а той след първия си опит, установил, че това отговаря на истината. Забърсвал бара от мокрите следи от чашите и говорел с какво нетърпение чака да си тръгнат и последните посетители, за да отиде да лови риба. Много бил запален и всички знаели за тази негова чудатост. Имало дни, в които изобщо не спял, защото не му вървяло с улова, а той се бил заклел, че никога няма да си тръгне без поне една уловена риба, заслужаваща си внимание с размерите си. Докато барманът й говорел, тя спокойно оглеждала дървения под, слушала красивата мелодия, която пианистът свирел и поклащала леко бедрата си в такт. Движението било съблазнително, но тя не осъзнавала това. Гледала всичките тези драскотини по пода, тактувала си и слушала с половин ухо бъбренето на мъжа зад бара. Мечтаела. Как ще се завърти под звуците на страстно танго. Как високите й токчета ще правят драскотинки по пода, тялото й ще мята полите на роклята й плавно и нежните й крака ще изразяват с танц онова влечение, което очите й ще се мъчат да скрият. Ръцете й ще са горещи и дългите й пръсти спонтанно ще се свиват около дланта на партньора й точно в миговете, когато с рязкото завъртане на главата, косите й ще откриват изваяната й шия и развълнувания й бюст. Дишането й ще е учестено не само от бързината на танца, но и от нещо друго... Очите й ще хвърлят искри, които ще карат околните мъже диво да ревнуват този толкова хладнокръвен мъж, който с небрежната си гъвкавост, танцува сякаш тялото му е от каучук. Мъжът, чийто дъх прониква в нея като пролетен вятър, а допирът между двама им се осъществява само от докосващите се длани. Мъжът, чиито крака притежават грациозността на газела. Чийто торс е изваян като че по калъпа на Аполон. Този мъж, на когото тя иска да каже нещо... но чака той да се усмихне в края на танца, да поднесе ръката й до устните си и очите му да не пускат нейните да се сведат. Когато до нея се доближил онзи мъж, тя дори не успяла да разбере, че това не е продължение на бленуването и, а е мъж от плът и кръв. Съгласила се на танц, а пианистът само поклатил глава доволно и изсвирил най-прекрасната Компарсита, която знаел. Двамата на дансинга се носели леко и плавно. Едната му ръка, поставена зад гърба й, предавала някакви незнайни токове по организма й, другата затваряла веригата и късото съединение пламнало. Танцували... цялата нощ. На сутринта вече били останали само те двамата. Танцували без музика... а той извадил червената роза, оставена във вазата на бара, отчупил дръжката й, целунал цветето и го прокарал по розовите й страни, после колебливо продължил надолу. Тя примижавала от удоволствие, полуотворените й устни се протягали напред като за целувка, розата продължавала своя път надолу... поспирайки аз миг на деколтето й, спряла окончателно чак при онази вдлъбнатина между двете изпъкналости и без дори да я докосва с пръсти, мъжът закичил цветето там... После хванал двете й ръце, погледнал я дълбоко в очите, от което на нея й се замаяла главата сякаш целият изпит вечерта алкохол се втурнал на екс в гърлото й... и после... той я повел навън. Там, между звездите, той я целунал толкова нежно по устните, че тя усетила това като гъделичкане с перце... Ръцете му здраво били обхванали рамената й и я гушкал като бебе. Когато я пуснал, тя не била разбрала още, че всичко е свършило. Един танц, едно цвете и една целувка. .................................. Това носела тя дълги години в себе си. Една текила и един бар я чакали в представите й за дома. Един мъж, който я разтрепервал от страст и нежност. Едно очакване за очакване... Съзряла го, докато била на работа в хотела. С компания от приятели и приятелки, той излизал от бара на хотела и дори само от начина, по който я погледнал, тя разбрала, че я помни. Не погледнал втори път. Тя не знаела дали да го потърси, не знаела какво е открила в онзи миг на изумруденозелена светлина. Но не искала повече да чака. Не искала повече очакване - потърсила бармана. Да, мъжът редовно ходел в тоя бар, преди тя да започне работа в хотела. Но нещо се било случило, може би нейното пристигане бе променило навиците му? Барманът я гледал изпитателно, той знаел какво се бе случило между тях, всъщност знаеше и какво не се беше случило между тях, искаше да помогне... тя не пожелала. Намерила мъжа сама. Открила го там, където се били разделили двамата през онази вечер. Намерила мястото случайно, докато се разхождала из града. Видяла първо кръста, после и самия надгробен паметник. Прочела името, никога не го бе знаела. Но очите, които я гледали от снимката бяха същите - изумруденозелени и сияйни. Изумена, тя галела машинално студения камък, и пред замъгления от сълзи те й поглед изплувала онази картина - дървения под и драскотините по него... Рязко се завъртяла и приближила запуснатата сграда. Блъснала с ръка вратата и тя зейнала гостоприемно. В тъмнината вътре имало само две светли петна - близо до прозореца стояло пианото, а от другата страна, до другия прозорец - бара. Стъпките й били почти безшумни, доближила пианото и отворила капака му, прокарала пръсти по неговите клавиши, звуците се носели тихи и нежни. Вдигнала ръката си, но клавишите продължили да хлътват сами в мелодията на една Компарсита... а като се обърнала, ги видяла - двама влюбени, които танцували призрачен танц на фона на светлината от бара.. млади, красиви и щастливи. На другия ден барманът отиде да заключи текила-бара и хвърли ключа в тревата. Никога повече нямаше да бъде използван... от надгробните камъни с обич го проследиха два чифта очи, а после впериха отново поглед едни в други, имаха цяла вечност пред себе си, да продължат танца си.